Пътува всеки кораб (лирика)

2a7e0b75cfcf0239787e71495a79ccdcВъв всяка морска капка лятото беснее

и вятърът. И после – жълтата луна.

Вълните на талази към брега се стелят,

измиват, разрушават пясъчни сърца.

 

Във всяка песъчинка един живот утихва,

усещан и живян във морски дни и нощи –

край огъня на плажа – сърцата там се викат –

луна и слънце дето се гонят денем, нощем…

 

Всяка морска мида затваря се със болка

и приютява болка, и сълзи, и… усмивки

на някой много влюбен във влюбена девойка.

Очи, горящи с обич, и тъжни, и щастливи.

 

Всяка луда чайка крещи покрай морето,

видяла някак нещо някъде незнайно.

Спуска се надолу, излита към небето –

дали не срещна влюбен поглед някъде случайно?

 

Пътува всеки кораб, носи си товара –

въжета, котва, лодка, безброй съдби човешки.

Морето го люлее към брегове коварни,

подмамващи с пътеки – и верни, но и грешни…

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...