Албена Александрова: Пишем, за да продаваме. Нека поне да пишем със сърце!

Така… Много отдавна не бях помествала интервю в рубриката си Интервю във вторник. Но!

От известно време (по-скоро неизвестно, иначе щях да напиша от кога) чета един блог за копирайтинг и следвам авторката му в G+. И, след като изчетох почти всичко във въпросния блог, реших, че Албена Александрова трябва да ми отговори на няколко въпроса. Така де – да се включи с интервю тук. Поканих я, а тя реши да приеме поканата ми. И така, от дума на дума, си имам чисто ново интервю с копирайтър и сега ви предоставям възможността да го прочетете.

Харесах Албена, защото е амбициозна, искрена, упорита и още много неща (ще усетите като прочетете отговорите ѝ). Само не мога да разбера как може да не харесва опера (аз съм от „няколкото живи интелектуалеца“ :) )! И, докато аз се чудя за последното, ви оставям с отговорите на Албена.

 

Вижте коя е Албена Александрова и какво ми отговори на въпросите.

 

Албена Александрова, копирайтър, който иска да разчупи правилата

Албена Александрова, копирайтър, който иска да разчупи правилата

Здравей. Представи се с няколко думи.

Мила, умна и красива или привет, казвам се Албена.

Успях ли да ви издразня вече? Значи съм постигнала търсеното. Не ми допадат равнодушни хора. :)

Извън самоуверения образ съм обикновен човек, не обичам прожекторите, не съм от хората, които с часове ще ви занимават със себе си. Особена каша от емоционалност и разум. Своенравна и спокойна едновременно. Обичам с малко думи да казвам много.

В случая не се получи с няколко думи, но едва ли някой може да напъха себе си в едно изречение. А и не бива.

 

С какво се занимаваш?

С какво ли не! И с това, което ми е „работа” и което не ми е. С немалка намеса на обстоятелствата превърнах в реалност желанието си да се занимавам с думи. На път съм да попадна окончателно сред групата на хората, които работят това, което им харесва (надявам се все по-многобройна).

Иначе малко предистория за мен, защо се занимавам точно с писане: Обичам да се изолирам в света на книгите от ейййй такова хлапе. Поглъщах всичко от библиотеката досущ дете, на което са забранили сладоледа. Вероятно това е оставило своя кармичен отпечатък върху бъдещите ми избори. Давам си сметка, че само светът на книгите е способен да ти открехне вратичката към още дузина светове и към теб самия.

Преди копирайтинга дълги години се занимавах с финанси и не, не смятам, че е загуба на време. Жонглирането с цифри, нормативи, таблички, анализи учи на дисциплина и умение да приотизираш и отсяваш, държи окото и ума нащрек. Това ми харесваше, вече не. Светът на цифрите ми стана тесен. Изпитах остра нужда да дам отдушник на въображението си, да развивам себе си и след нещо като мини катарзис се насочих към копирайтинга.

Решението да сменя рязко курса и да започна да се уча тепърва, ме изстрелва с половин сантиметър по-високо в собствените ми очи. Предизвикателствата дават стимул и ме дърпат напред. Правя нещо, което ми харесва, макар, признавам, че никак не беше лесно да изкристализирам до това положение – да пиша и да ми плащат за написаното. За това и не споделям мнението, че копирайтърите никога не бива да пишат за малко пари. Ако искаш да уловиш есенцията, трябва да минеш през моментите да се продаваш за малко пари и да пишеш дори насън. Това изгражда навика да можеш да се изразяваш бързо и лесно на листа.

Сега е момента да благодаря на всички подкрепили ме приятели, близки и далечни добронамерени непознати хора… оп, съжалявам, обърках местата. :)

Конкретно на въпроса – точно тази седмица, и поне още пет, смятам да се занимавам с копирайтинг, писане на текстове и съдържание за сайтове. :) В преговори съм с едно издателство за издаване на супер полезните съвети на Р. П. Кларк за начинаещи и не автори, с чиито превод и адаптация съм се заела. Наскоро се включих и в екипа на студио за уеб дизайн.

 

Кой е твоят блог?

Моята къщичка, както наричам himera.eu, е мястото, където можете да намерите няколко парченца от мен. Другите си ги пазя за живия живот. Трябва да призная, че доскоро бях предубедена към блоговете. Така, както съм предубедена към риалити форматите.

Обаче.

Хубавото е, че имаме свойството да се променяме.

Имам идеи за разширяване на блога си, както тематично, така и авторски. Има толкова хора, които наистина имат какво да кажат и да научат другите, че си заслужава да дерзаеш дори само заради тях.

 

Има ли разлика между блогър и копирайтър? Ако има, каква?

О, определено има. Блогърстването е доста по-широка територия за обитание. Там можеш да говориш и се занимаваш с каквото ти душа иска. Кеф ти днес с котенца, утре с молове, вдругиден с духовните търсения на душата. После за разкош да изсипеш десетина снимки с кратки пояснителни текстове под тях: „И гениите почиват”, „На концерта с любимото ми Цуре”, „Този клуб е баси якия”, „Айляк”. Можеш да посветиш блога си на политика, каузи, гражданска позиция, спорт. Блогърстването е вид личностна терапия. Всеки би могъл да намери отдушник на вълненията си.

Копирайтърът по смисъла на думата е доста по-ограничен в изявата си. Има рамки. Трябва да е много по-унифицуран, функционален, за да си върши работата. И тук е мястото да подшушна заговорнически, че обмислям да наложа един много по-интуитивен и човешки маниер на комерсиално писане. Защото копирайтърстването, няма какво да се лъжем, е пазарен инструмент. Пишем, за да продаваме. Нека поне да го правим със сърце, а не посредствено – купете си това, защото то е най-доброто и имате нужда от него. Ами, мерси. Искам да ме накарате да чувствам уважение, а не да съм обект на вашите ламтежи за печалби. J Така е с повечето хора, затова се опитвам да пиша от страната на купувача, потребителя.

 

Като какъв се определяш – блогър или копирайтър?

Блогър не съм, макар да пиша отдавна из мрежата. Някак предпочитам личното ми пространство да си е моя територия. А професионалните блогове не са ми присърце, но нищо не се знае.

Копирайтър се опитвам да бъда. Уча се, пробвам, греша, падам, ставам и даже ми харесва. Но като се замисля, не обичам да се определям.

 

Кога и къде пишеш? Какво ти е необходимо, за да седнеш да пишеш? Какво настроение? Музика?

Изградила съм си подход. Не само за писането, а и когато работех от-до някакъв час в офис. Нужно ми е задължително лично време за настройка, час-два, които отделям изключително за себе си – да пия кафе, зяпайки тъпо в монитора или четейки книга, музика, чат с някой приятел, изобщо всичко, което би ме предразположило към дадения момент (когато работех в офис ставах поне 2 часа по-рано, за да имам своето време). След това всичко ми се случва много по-лесно и бързо, не изпитвам усилие, каквото и да върша. Обаче, не съм ли си спазила ритуалите, не е добре да си покрай мен.

Конкретно с писането, всеки път е различно. Но общите неща са май, че обичам да пиша вкъщи и винаги се захващам само, ако съм в настроение. Не съм почитател на писането по паркове, кафенета, актуалните напоследък отворени работни пространства. За мен лично писането изисква усамотение, независимо дали е рекламно или художествено. Когато съм навън предпочитам да събирам впечатления и да взаимодействам, често записвам откъслечни думи или изрази, които по-късно ползвам като жокери.

Музиката? Прекрасна, но истината е, че е доста ангажираща. Все по-често предпочитам да пиша в тишина. Понякога, слушайки музика, се отплесвам тотално, действа ми емоционално, няма как да не се разсея. Музика слушам напоследък предимно докато спортувам.

Каква музика харесвам? Може би по-лесно ще е да кажа каква не харесвам. Не харесвам опера, ау колко просташко, биха възкликнали няколкото живи интелектуалеца. Уважавам таланта и труда на тези хора, но високите честоти на гласа ми действат като ултразвук за мозъка, побърквам се. В тази връзка и високите фалцетни женски гласове ми действат по същия начин.

Не харесвам и не искам да разбера течения като готик, дет, траш метъл и т.н. свирепости, които могат да се нарекат спектакли, но не и музика. Популярната музика също не ме грабва, в това число поставям и чалгата, и попа, да ме прощават Поли Генова, Мария Илиева, Преслава, че ги слагам под един знаменател. Мога да се открия във всичко друго – от Jimi Hendrix, през Pantera, Pink Floyd, Dire Straits, Nouvelle Vague, Kasabian, Grinderman, Nick Cave, Sting, фламенко, джаз, Белослава, Теодосий Спасов, Vlatko Stefanovski, класическа музика, lounge, chill out и със сигурност много други, които пропускам, но и без това прекалих. :)

 

Работен ред или творчески безпорядък?

Няма или-или. Има адаптиране. Един път работен ред, друг път безпорядъкът е задължителен. Ако е нужно, впрягаш и двата варианта едновременно.

 

Какво значи добър текст в бизнес средата?

Не се чувствам подходящия човек за този въпрос. Макар да се занимавам с копирайтинг, не съм привърженик на хитрините на маркетинга. :) Може би удачният отговор би бил – който манипулира неусетно и доброволно четящия да стигне до покупка. За мен добър бизнес текст е този, който те кара съвсем съзнателно да си кажеш „а, че това ме кефи много, ще си го взема” – демек, буди реална емоция, не те приравнява и оставя равнодушен. Не харесвам също и черния маркетинг – ще събудим отвращение, възмущение, гняв, но к’во ни пука, нали ще продаваме. Това в един момент винаги се обръща и спира да работи. Заигравки с дявола, не са познали. :)

 

Лесно ли се пишат бизнес текстове за web?

Да. Стига да си отворен да се учиш, да четеш, да имаш желание да прилагаш и експериментираш наученото. Сега ми предстои писане за уеб дизайн. Оказа се, че много неща не знам. Вече имам папка на отметки с над 10 документа за изчитане.

 

Какво трябва според теб да знае, може и притежава един копирайтър, за да създава добри текстове?

Хъс. Това важи за всичко. Поддадеш ли се на рутината и апатията, нищо не се получава. Другото вече е казано и писано хиляди пъти. Дори аз имам статия по въпроса, която писах в момент на голямо колебание „абе, аджеба, аз ставам ли за тая работа въобще” и е писана като закачка към мен самата по-скоро, но „прозренията” остават същите. :)

И друго – не обичам сляпо да чета, прилагам и следвам нечии съвети за успешност. Никога не си казвам „А, че щом при него е проработило, няма как и аз да не успея, ако следвам този път”. Винаги търся момента, в който чрез наученото, прочетеното да направя нещо по-различно, да го пречупя през собствения си опит, да го надградя. Вироглаво в известна степен, но пък интересно. Мисля, че е великанска недалновидност да не отчиташ индивидуалните си качества и среда, опитвайки да прилагаш дословно успешните практики на американци, японци, руснаци и каквито се сетите видимо успели хора.

Но на въпроса ти – акъли и съвети на общо основание се отказах да давам още в тийнейджърска възраст. Всеки да разполага според аршина си. А и не харесвам думата трябва. Има ли трябва, не очаквай велики резултати. :)

 

Можеш ли да дадеш пример за сайт/блог, в който харесваш текстовете, кара те да мислиш или дори да купиш?

В интерес на истината – не, не мога да дам пример. В това отношение съм старомодна – предпочитам хартиени книги (мириса на прясно отпечатана книга не го заменям за никоя машинка) и не обичам покупките през Интернет. :)

Чета ежедневно много сайтове и блогове. Някои са ми интересни за даден момент, после откривам други, но не мога да дам отговор в стил „любим цвят”.

Прави ми впечатление тази претовареност и излишност в повечето. В стремежа да не изостават с информацията, технологиите, се превръщат в доста натоварващи места всъщност.

 

Какво според теб трябваше да те попитам, а не те?

Къде ще бъда за Нова година? Ще ходя ли на море?

 

Благодаря, че се включи!

„Не, аз ти благодаря, че ме покани, мила Силва!”

Реплика от сериала „Без пукната пара” в контекста на това как си говорят помежду си непознати богаташи, правейки се, че се познават.

Извън шегата: вече наистина ти благодаря, че си ме забелязала и ме покани в рубриката си. Не обичам финални думи – звучат безвъзвратно. А и твърде се разприказвах, стига толкова. :)

Здраве и любов на всички!

Loading Facebook Comments ...
Loading Disqus Comments ...